Съвети от Шаолин за по-добър живот:
Стани господар на емоциите си, а не техен роб
Как да израстваме и успяваме – вижте какво споделиха двама шаолински монаси пред Economy.bg
„Добре е да се дава израз на емоциите, но не е добре да оставиш емоциите да те водят. Защото ти не си емоциите си. Емоцията ти принадлежи, но тя не те прави човека, който си”. Това подчерта пред Economy.bg шаолинският монах Ши Хенг Зонг. Той беше в София заедно с Ши Хенг И за обучения в Академията на консултантската компания PwC.
Как се взимат трудни решения, как да израстваш и едновременно да поддържаш вътрешен баланс, колко важна е прошката и за всеки ли е медитацията – вижте какво споделиха пред шаолинските монаси пред Economy.bg.
Кой е пътят към успеха - предизвикателствата или вътрешният мир?
Предизвикателствата или постигането на вътрешен баланс са по-важни за израстването и успеха?
Ши Хенг И: Ако се замислите как изглежда монашеският живот – имаш точно време за събуждане, точно време за хранене, точно време за тренировка и т.н.. Всичко изглежда много стриктно. Сякаш нямаш свобода да правиш това, което искаш. Сякаш си ограничен. Но според нас, ако не познаваш ограниченията, тогава няма как да разбереш и какво е свободата. Идеята е, че ако нямаш нищо, което да те предизвиква в живота, то тогава нямаш и нищо, което да преодолееш и да израснеш. Това означава, че предизвикателствата са свързани с израстването – физическо (тялото), ментално (умът) и емоционално (духът).
Но тогава защо всички ние се стремим към постигане на вътрешен баланс и спокойствие, след като това не е пътят към израстването?
Ши Хенг Зонг: Идеята е, че израстваме, за да достигнем вътрешен мир. Защо трябва да израстваме – физически, ментално и емоционално? Именно за да постигнем вътрешен мир.
Но вътрешният мир не е нещо константно?
Ши Хенг Зонг: Имаш нужда от предизвикателства, за да израснеш и да постигнеш вътрешен мир. Защото вътрешният мир е щастие.
Вътрешният мир крайната точка ли е на нашите усилия?
Ши Хенг И: Когато тръгнеш на училище, всеки ти казва, че трябва да имаш добри оценки, след това в университета – отново да имаш добри оценки, а когато кандидатстваш за работа, трябва да си по-добър от другите. Защо? Защото когато направиш всички тези стъпки, ти ще си много успешен човек. А успехът в повечето случаи означава и повече пари. Но ако започнеш да следваш Шаолинските принципи, тогава няма гаранция, че като резултат ще имаш много пари. Крайната цел тук не са повечето пари. Крайната цел е, като те попитам сега как си, да можеш много бързо да отговориш, че се чувстваш добре. Шаолинските принципи ще ти помогнат да се чувстваш добре, независимо какви са обстоятелствата в живота ти – дали току-що си загубил работата си, дали току-що си загубил партньора си, или някой току-що е одраскал новата ти кола.
Как?
Ши Хенг И: Чрез вътрешния мир. Осъзнаваш, че нищо в този свят не е постоянно. Всичко се променя. Някой е одраскал колата ти. Значи малко по-рано от очакваното колата ти от нова е станала одраскана. Добре е да се научиш да приемаш промяната. Тя ще дойде независимо дали я искаш, или не. Но колкото по-бързо се адаптираш към промяната, толкова по-малко проблеми ще имаш. Колкото повече държиш нещо да остане същото, толкова повече проблеми ще имаш. Защото фиксирането върху дадено нещо противоречи на законите на природата. Тя постоянно се променя.
Ако природата се променя постоянно, тогава как би било възможно да се чувстваме винаги добре?
Ши Хенг И: Начинът, по който ти дефинираш какво за теб е да се чувстваш добре, вероятно се различава от моята дефиниция. Ако за теб добре е да се чувстваш на върха, а зле е долу, то тогава бих ти казал, че не е възможно да си винаги на върха. Важно е да си в мир със себе си. Това означава да приемеш, че е нормално да има и върхове, и спадове. Така че по-важно от това да се чувстваш добре е да се чувстваш в мир със себе си. Да се чувстваш балансиран. Проблем е, ако се задържиш твърде много на върха и си под стрес, защото това не е естествено. Не е добре и ако твърде дълго почиваш или спиш по цял ден, което те води към падение. Когато пътят е низ от върхове и спадове, тогава си балансиран. Защото поддържаш баланс между спадовете и върховете. Животът ти е цялостен. В Будизма ние казваме, че средният път е най-добрият. Не живей в крайности! Но средният път не е този между крайностите. Средният път е този, който обхваща и двете крайности.
Например дебатът да се яде ли месо, или не. Много противоречив въпрос. Ако сега ми предложиш месо и ми кажеш: „Виж, донесла съм ти подарък от моя роден град”, то тогава не бих го отказал. Ако ми кажеш: „Тук има чиния с месо, а тук – чиния със зеленчуци. Можеш да избереш едната. Другата ще я дам на приятелката си”. Тогава бих избрал чинията със зеленчуците. Ако можеш да допринесеш с нещо светът да стане по-добър, направи го. Но светът няма да стане по-добър, ако аз откажа чинията с месо и ти го изхвърлиш. Какъв е смисълът на това? Животното вече е мъртво. Не е добре човек да се фокусира твърде много върху идеи и концепции. Идеята за неядене на месо има смисъл, да. Защото ако много хора спрат да ядат месо, може би ще бъдат убити по-малко животни. Но когато ми предложиш чиния с месо, животното вече е мъртво.
Информация
BG 
EN